Предизвикателствата пред карантината

В Пакистан официалният брой на случаите расте и 1 от 5 тествани е положителен - притеснителен знак както за разпространението, така и за неадекватен брой тестове.

Една заварено уязвима здравна система вече е претоварена и има дефицит на болнични легла.

Епидемията се движи толкова бързо, че СЗО предприе необичайната мярка, като препоръча на официалните власти да приложат отново домашната карантина. Но този път по по-различен начин.

Отчитайки реалността на сриващите се икономики, институцията към ООН предложи рестрикциите да се прилагат в схема: 2 седмици изолация и 2 седмици отмяна.

Пакистан трябва тепърва да приложи препоръката, но това е онази гъвкавост, която други правителства може би ще използват, ако пандемията се проточи.

Пречките са доста красноречиви. Исламабад има недостатъчно тестване, разпознаване и контактно проследяване, тоест не събира необходимото количество данни, че да направи адекватни промени в политиките си.

Не по-маловажно е и недоверието към правителството, съчетано с липса на сътрудничество от страна на религиозните водачи. Комуникацията е хаотична. И нито един от изброените проблеми не е типичен само за Пакистан.

Друга алтернатива е уикенд блокади, вече тествани в индийския щат Пенджаб, относителен отличник в епидемията. Идеята е, че мярката е лесно приложима и може да се налага за дълъг период от време, като същевременно е щадяща за основната част от икономиката. Тези адаптирани изолации, описани от СЗО, са необичайни компромиси.

Но също са и потенциални варианти за много други страни. Стриктните, пълни карантини стават все по-трудни за налагане с всеки пореден път. Финансите на домакинствата са по-уязвими, а населението е по-уморено. Това важи с особена сила за икономики с голям брой пътуващи работници и еднодневни контракти. Очевидно, изолациите не са панацея, нито пък са единственото средство за контрол над  вируса.

Прости мерки като повишаване на хигиената и рестрикции над масовото събиране на хора сработват, както е видно от гетото на Мумбай, Дхарави.

И все пак карантината е ключов инструмент в световния арсенал за справяне с пандемията, която може да се проточи още месеци. Единствената беда е, че правилното й налагане изисква данни, доверие и ясна комуникация.

Това значи, че държавите, които най-силно се нуждаят от гъвкава карантина, вероятно са най-неподготвени да я приложат.