Как светът пренебрегна предупрежденията за вируса, част 1

От 20-30 години ни е известно, че развитието на човешката цивилизация и конкретно урбанизацията,  икономическия растеж, появата на гета в периферията на градовете създават една среда, която е отличен проводник на това, което наричаме „зоонози“, тоест вируси, които се срещат сред животните навлизат, буквално скачат от животните в хората.

През последните 30 години наблюдаваме нарастване на случаите на разпространение на такива инфекции. Така че, трябваше да сме подготвени това да се случи. Но за огромно съжаление, въпреки, че знаехме, че това е риск номер едно в много западни страни, ние не бяхме подготвени.

Още по темата

Как светът пренебрегна предупрежденията за вируса, част 2

Мисля, че всяка държава се провали по свой уникален начин. Но налице е системен провал в разбирането, че заплахата не беше толкова от пандемичния грип, за който се готвехме, например, във Великобритания и много други държави от континентална Европа. Много по-голяма е заплахата от така наречените от мен зоонози.

Помните ли какво стана в Китай в началото на 2000 година с епидемията от ТОРС?

Това беше тревожен сигнал към света. Налице беше вирус, който е прескочил от животно към човек и едва не предизвика световна пандемия. Тогава изкарахме късмет. Нямаше глобална пандемия, но ние не си научихме урока или поне западните държави не си научиха урока. Тези които си взеха поуки бяха Китай и затова Китай реагира с такива драконови мерки, както ни се струваше на нас  през януари. Но те са разбрали, те са знаели какво се задава.

Откъс от интервюто за Анна Едуардс, Bloomberg, първа част.