Питър Фишър очаква възстановяване във формата на въдичарска кукичка, част 1

Винаги съм очаквал това, което се нарича възстановяване във формата на въдица. Ще стигнем до дъното и ще се оттласнем малко, а след това не знам какво ще стане. Имахме много стръмни спадове.

Но мисля, че това което е важно да разберем е че когато започнахме не бяхме в равновесие. На 1 януари имахме 50 годишно дъно при безработицата и исторически високи стойности на акциите.

Още по темата

Питър Фишър за хоризонта на пазарите, част 2

И най-важното, исторически високи стойности и корпоративен, нефинансов дълг към БВП. Това ще се свие. Така че никога не съм очаквал да отскочим чак до там, от където започнахме. Въпросът е къде намираме двигател за растеж, който да ни движи, след като отскочим от дъното? Какъв ще бъде двигателя на растежа? А той се открива малко трудно.

Джон Мейнър Кейнс се опита да ни обясни, че това е нормално за пазарите – да имат къс хоризонт, защото бъдещето е много несигурно и трудно за прогнозиране. Мисля че е също и тази склонност към наскоро отминалото.

Смятаме че най-близкото минало е най-правилната отправна точка. Но не смятам, че е така. Нека поговоря малко за това от къде смятам, че може да дойде двигателя на растежа.

Правителствените разходи осигуряват основа и стабилност за икономиката. Но това няма да бъде двигателя за следващите 2-3 години.

Малко вероятно е Конгресът, тук, а и в другите страни да отделят достатъчно за такива разходи.Глобалната търговия върви, забавя темп от две години. Все още имаме търговска война, която изглежда по-зле. Много е трудно да видим как за американската икономика, конкретно, глобалната икономика би могла да бъде двигател. Това ни оставя с инвестициите и потреблението, както Вие току що споменахте потреблението.

При потреблението искам да се фокусирам на лихвите върху спестяванията. През последните 10 години имаше достатъчно обяснение за бавното възстановяване, през което видяхме че лихвите върху спестовните влогове минаха от 3 през 6 до 8%. Фед не можа да ги понижи чрез намаляване на лихвените проценти.

И така с повишаването на лихвените проценти върху спестяванията, с този голям дял на потребление, просто никога не достигнахме до потребление, което да се върви толкова бързо, колкото искахме. И с Ковид, с приблизително половината от дискреционните разходи на хората около 55 години, те най-бавно ще се възстановят, наистина е трудно да видим как потреблението ще е двигателя, който ще ни изтегли по-нагоре. И така оставаме с корпоративното инвестиране. Но току що доведохме корпоративния дълг към БВП до исторически високи стойности и е наистина трудно да се види как корпоративните заеми ще стимулират инвестирането между челюстите на слабото търсене. Така че ще трябва да се поогледаме. Трудно ще е да се намери този двигател. И на мен ми е трудно да видя къде е. Затова смятам, че има голяма несигурност по пътя на икономиката.