Да си твърде малък, за да се провалиш

Казвам се Зак Болотин и съм собственик на заведението Porchlight Coffee & Records в Сиатъл откакто го отворих през 2009 г. В момента още  сме отворени за покупки за навън, така че всичките ни столове са събрани накуп, но хората продължават да идват, за  да си вземат за навън по едно кафе.

В момента съм единственият човек, който работи в заведението. Когато го отворих през 2009 г работех всеки божи ден, от сутрин до вечер, докато успях да си позволя да наема служители.

В известен смисъл сега ми напомня 2009 г, когато работех здраво и за щастие можех да си плащам всички сметки. Според мен най-тежкото, с което трябваше да се справим в цялата пандемия, е да признаем факта, че никой няма да ти помогне повече от самите ни клиенти.

Не получихме и цент от федералното правителство, от щатските власти, от градските власти, всъщност нито цент от друг, освен клиентите ни.

И аз съм им безпределно благодарен.

Разширението на общността ни е истинската причина, която ни позволи да направим това над 10 години.

Защото сега стоя в един малък магазин от  65 кв.м. в един от най-скъпите квартали на Сиатъл и съумях да изградя в общи линии един микробизнес, дори не малък бизнес и той да работи толкова добре толкова време.

Мога уверено да кажа, че Porchlight ще оцелее след пандемията и това ме кара да се чувствам добре. И когато хората ме попитат как върви, аз им казвам, че нещата вървят добре, не са прекрасни, не са ужасни. Очакванията за бара са доста ниски, така че според мен сега се справяме добре, спрямо това, че се справяме страхотно в нормални времена.