Ние не пратихме всичките си студенти вкъщи. Студентите с ниски доходи останаха в кампусите.
Чуждестранните студенти се бояха, че не могат да се прибират вкъщи, в някои от случаите държавите им бяха затворили границите си. Или пък ако се прибираха, не можеха да се върнат тук.
А също в кампусите оставихме и студентите, всъщност в Харвард имаме и бездомни студенти, които нямат дом, в който да отидат. Както и такива, чийто положение е такова, че не могат продуктивно да учат вкъщи.
Така че за тях направихме възможно най-доброто.
Около 5 дни след като пратихме студентите вкъщи те преминаха на дистанционно обучение. А ние започнахме дистанционното управление на кампуса. Някои от учените ни можеха да разработват проучванията си от къщи доста лесно, а при други това беше много трудно.
Например факултетите, които изискват лабораторен достъп за работата си, например. Или пък учените, които се нуждаеха от достъп до библиотеки, до архиви, до музеи. Така че някои факултети се справиха доста добре, а за други беше истинско предизвикателство.
В момента навлизаме във фаза на рестарт на изследователските си дейности, постепенно отваряме лабораториите си, библиотеките и архивите си за тези, които се нуждаят от тях.
Откъс от интервюто на Лоурънс Бакоу за Дейвид Рубинстайн от Bloomberg.