Мозъкът ни има ограничени ресурси за обработка на информацията. В смисъл, че не можем едновременно да обработваме на най-висока скорост цялата постъпваща информация от сложната околна среда. Вместо това мозъкът е създал цял набор механизми, които определят кои аспекти на средата трябва да получат преференциална обработка. И този набор механизми се нарича „внимание“.
Пространственото внимание често е сравнявано с лъча на прожектора, който непрекъснато шари в околното пространство и спира, за да освети важни за поведението ни аспекти на околната среда или места. Класическият възглед за пространственото внимание или този метафоричен „прожектор“ е в способността му да се фокусира непрекъснато. Но работата ни показа противоположното, че той се замъглява 4 пъти в секунда.