Законът за реинвестиция в общностите е наистина важен, приет през 1977г, за да реши проблема с банките, които обслужват само предпочитаните от тях клиенти, които се оказват по-богатите хора, отколкото всички.
Законът за реинвестиция в общностите казва, че банките имат специални привилегии в системата ни. Те имат застраховка на депозитите, за да защитят вложителите си от загуба на пари. Имат достъп до системата на плащане, която е създало правителството. Доста специални привилегии.
И логиката е, че срещу тези привилегии банките трябва да служат на всички общности, не само на богатите хора и не само хората в богатите квартали.
Едно от нещата, които ние се опитахме да направим тази година е да модернизираме и да си представим отново Закона за реинвестиция в общността в 21в. по начин, специално създаден в помощ на тези хора, които изпитват толкова много мъка и трудности в момента.
Най-важното в него е, че в миналото измервахме банковата дейност само около клоновете им. Иронията е в това, че когато банките започнаха да затварят клонове в бедни квартали, те повече не бяха измервани за дейността си там. И общностите изостанаха.
Ние се опитваме днес да решим този проблем.
Тревожи ме много, че когато навлизаме в третия и четвъртия месец на тази заповед за всеобщо затваряне, последиците за живота на хората стават по-сериозни.
И когато казваме, че ще отворим икономиката, не говорим точно за пари, а за живота на хората.
В банковата система това означава, че бизнесите, които са взели пари на заем, за да могат да отворят ресторант или работилница за поправка на обувки, химическо чистене, в много от градовете не са привлекли приходи в продължение на 3-4 месеца.
Това вреди на банките, защото заемите, които са взети за финансирането на тези бизнеси, не могат да бъдат върнати.
Хубавото е, че банките за големи и здрави и всичко при тях е ок.
Това, което може би няма да е ок са собствениците на малките фирми в тези общности, които се опитват да подобрят живота си и този на общностите. Да хранят семействата си. И колкото по-дълго продължава това, толкова повече се увеличават загубите.
Моята работа е да следя загубите на банките. Това е моята отговорност. Но се тревожа, че някой трябва да поеме отговорността за живота на хората, който е разрушен от тези дълги изолации. И балансът на разходите и приходите.