Вие бяхте на срещата в Брюксел и следите дискусиите. ЕС се съгласи да реформира тези фискални правила при разходите. Как върви този процес?
Нека обобщя каква информация имаме. Споменах, че ще има евентуално още един пакет военна помощ за Украйна на стойност 20 милиарда евро. Това не се случи. Имаше дискусии за избиране на един представител, който да помогне с преговорите от името на Европа. Това е нещо, което се обсъжда в последните няколко години. Това също не се случи.
Онова, което се случи относно тази идея за фискалните правила, беше, че ЕС на практика заяви, че ще може да похарчи 650 милиарда евро за четири години. Трябва да отбележим, че при тези фискални правила, доста от тях не са задължително следвани от много от европейските страни по начало.
Само защото обмисляте да похарчите повече на ниво страна, което позволява на страните да имат по-голям дълг, не означава, че ще го направят. Има и други ограничения като пазара на облигации и фискалния товар върху нацията. Така че тези 650 милиарда евро не са задължително реални пари.
Колкото до заема от 150 милиарда евро, страните заявиха, че ще го разгледат като нещо неотложно. От гледна точка на новите средства, които да бъдат вложени в отбраната, новините не дойдоха от ЕС, а от Германия, от Фридрих Мерц, който се опитваше да освободи дълговата спирачка и да похарчи стотици милиарди, близо трилион евро, за инфраструктура.
Това със сигурност ще даде тон на европейската отбрана. Имаше изявление с подписите на само 26 страни – Унгария не присъстваше по време на този процес на утвърждаване на военната помощ за Украйна.