По въпроса за отбраната, отворени ли сте да работите в по-тясно сътрудничество, особено за общи обществени поръчки с европейските страни за оръжия? Защото това е едно от нещата.
Да. Ние сме част от тези програми. В момента задълбочаваме сътрудничеството си относно отбраната със скандинавските страни, заради общата ни география, както и с Великобритания, защото имаме обща водна граница. Това също включва и военната ни индустрия.
Въпрос за енергийния сектор. Мисля, че можем да обобщим американската позиция по темата с „ще сондираме, бейби, ще сондираме“. За Норвегия, ще трябва ли да приемете подобен подход, предвид промяната на ситуацията, относно енергията и сигурността в Европа?
Никога не бихме използвали този подход, защото сме в процес на преход в Европа и света към възобновяеми източници. Трябва да има такъв преход. В момента Норвегия е основният доставчик на природен газ за Европа – около една трета от европейския газ идва от Норвегия, 40% отиват за Великобритания. Трябва да можем да поддържаме тази продължителна дейност на норвежкия континентален шелф.
В същото време, сме много фокусирани върху намаляването на емисиите. Новият сектор, който се разработва в нашата част от шелфа, освен че търсим природен газ, търсим и места, където можем да складираме въглероден диоксид. Работим с много разрешителни, както за търсене на природен газ, така и за търсене на хранилища за въглероден диоксид.
Последен въпрос. Доколко смятате, че фактът, че Европа няма един избран политик, който да отиде да говори с Доналд Тръмп относно Украйна вреди на Европа? Смятате ли, че в Европа се стига до консенсус кой ще бъде този човек? Кой смятате, че трябва да бъде този човек?
Знаете ли, Хенри Кисинджър зададе известния въпрос „Какъв е телефонният номер на Европа?“. Въпросът има много аспекти и ние все още сме в тази ситуация. Не сме член на ЕС, но сме много близки с тях и сме в приятелски отношения. Така че ще кажа, че Европа няма да получи място на масата на преговорите с оплакване. Трябва да подкрепи това искане с аргументи и процеси.
Би било по-лесно, ако Европа говореше с по-единен глас. Относно Украйна, Европа не е само ЕС. Става дума за ЕС, Великобритания, Норвегия, също така Турция. Смятам, че в тези преговори, които може би предстоят, трябва да включват Украйна и би трябвало да включват и Европа, защото това се случва в Европа.
Би било добре Европа да избере един политик, за предпочитане, от ЕС, който да има капацитета и кредита на доверие да говори от името на всички. Само че трябва да отбележа, че начинът, по който функционира Европа е следният – има три столици Берлин, Париж и Лондон. Тези три столици гледат една към друга.
Коя страна би трябвало да бъде? Бихте ли се чувствали комфортно гласът да е Вашият?
Ние не сме част от ЕС, а по тези кардинални въпроси ЕС е център. Понякога по-малките страни със способни политици могат да направят това, но трябва да бъде гласувано доверие и консенсус за това. Европа винаги ще бъде многостранна и многообразна, но понякога това многообразие може да бъде пречка за това да сме ефективни и да говорим с един глас.
Част 7/7.