По закон, донорите на яйцеклетки са задължени да подпишат информирано съгласие преди да станат донори на яйцеклетки, в случай че има усложнения с процедурата. Но повечето жени от Долит са неграмотни.
"Неграмотна съм, затова не знам как да пътувам с автобус. Сумати ми каза да сляза на седмата спирка за болницата. Затова ги броих една по една", казва тази индийка.
"В повечето случаи не могат да четат какво пише и подписват без да са прочели", казва д-р Шанти Равиндрана, асоциация на лекарите за социално равенство.
В документа очевидно се казваше, че няма да ми предоставят никакво лечение или лекарство след това.
Доктор Шанти потвърждава, че понякога случаят е точно такъв.
"За съжаление, тези хора не се връщат в клиниката след даряването на яйцеклетки за преглед на раната след това. Те са покрили паричните си нужди и после просто си тръгват с парите, дори и да е в техен интерес, дори и да знаят, че трябва да се върнат за преглед. Те не могат да дойдат заради натиска от нуждата да печелят пари. Подобно поведение спрямо Далит е нечовешко", казва д-р Равиндрана.
Индийската агенция за проучването на здравеопазването, държавния орган, който регулира даряването на яйцеклетки, не отговори на нашите искания за коментар.
Застъпници предупреждават, че най-бедните жени в Индия са оставени на милостта на индустрия, която се възползва от най-уязвимите. За Сумати и останалите жени в селото й, хората, които създават законите, са като от друга планета.
"Понякога съжаляваме, че сме дарили яйцеклетки в бързината да платим дълговете си. Даряването на яйцеклетки на семейства, които не могат да заченат по естествен път е много хубаво нещо", казва Сумати.
Надявам се едно бебе да сложи край на скандалите в двойките.
"Мечтата ми е да осигуря на децата си всичко, които искат. Когато погледна децата си, мисля за децата, родени от яйцеклетките ми, които никога няма да срещна", казва друга индийка. "Плаках толкова много, че ми се подуха очите".
Част 5/5.