Да говорим за конкуренцията. Microsoft не е единствения, който работи по свой квантов чип. Google представи през декември своя, на име Willow. Техният има 105 кубита. Чипът на Microsoft има към 8. Кажете ни по какво си приличат и различават. Броим кубитите ли или Microsoft полза различен подход, който го прави по-добър?
Да ви кажа за кубитите. По някое време някой казва, че има един тон кубити. Въпросът е какво можеш да направиш с тях?
Можа да имам хиляда кубита, но без да мога да реша някаква квантова задача от край до край, и затова няма значение. Или да са нужни хиляда години и затова пак няма значение.
Накрая най-важното е не да броим кубити, за да решим кой е пръв. Говоря за всички, не са Google. Това важи за всички.
Важното е дали мога да постигна висок брой и да ги използвам.
Това стойността на топопроводника.
Топологичното ядро. Тези кубити имат вградена устойчивост на въздуха. Те са малки, бързи, могат да се управляват цифрово. Никой друг не е стигнал дотам.
Ние можем да го произвеждаме серийно и да го направим полезен.
Днес започваме от малко число, също както навремето не е имало толкова много транзистори. Имало е тонове лампи.
С времето преходът ще се осъществи в мащаб и това ще помогне. След 20 години експерименти, за да стигнем дотук, истинската надпревара започва едва сега. За мащабно разрастване и развитие напред.