Наръчник по фалиране на големите във въгледобива, част 5

Джош Саул, Bloomberg

20:30 | 30 януари 2025
Преводач: Bloomberg TV Bulgaria

"Добре, ето ни и нас. В последната си година в гимназията започнах работа към Massey Coal Company, защото осъзнах, че за университет в тази страна ти трябват пари – такива, каквито нито аз, нито семейството ми имахме. Затова отидох да работя при баща ми в съоръжението за преработване на въглища Elk Run. Занимавах се с обща поддръжка. Понякога не беше зле – просто трябваше да кося трева. Но понякога бях във въглищен шлам до кръста с маркуч под високо налягане", казва Джуниър Уолк, координатор за връзки с обществеността, Coal River Mountain Watch. "Имах чувството, че залагам живота си на карта всеки път, когато идвам на работа и напуснах. Когато бях на 19, един семеен приятел ми предложи място като охрана на мина около отстранен връх. Само след една седмица работа, където гледах как машините разкъсват планината 12 часа на ден, имах чувството, че слагам в джоба си кървави пари. Защото беше така. След нещата, през които преминах в детството си – камиони с въглища, които шумят край къщата ти през цялата нощ, влакове с въглища, прах, отровна вода – знаех, че хората под нас, под мината, където работех, страдаха по същия начин. Това е подземната въглищна мина до дома на родителите ми в Юнис. Виждате как въглищата се изсипват на купчина директно от лентата. Виждате багер, който пълни камион. Когато бях съвсем малък, имахме вода от кладенец. После Massey Energy реши да се отърве от въглищния шлам като го изпомпа в изоставена подземна мина в същия хълм, където е новата мина. Шалмът стигна до подпочвените води, през водоносния пласт и стигна до нашия кладенец. Водата от кладенеца беше червена с години и смърдеше отвратително. Да, тази гадост на практика съсипа дома от детството ми, и това е просто страхотно".

Превод Стилиян Василев, редактор Бистра Стоименова, част 5/10.