Разкажете ни за това споразумение, както и какво заяви президента на световната банка?
Знаем, че няколко играчи ще участват в това – включително Африканската банка за развитие, МВФ, както и някои частни източници. Целта тук е, че в замяна на финансирането, правителствата ще могат да променят законодателството и да създадат по-благоприятна среда, за да могат да потекат чуждестранни инвестиции в тези страни и да бъде създадена нужната инфраструктура.
За да дам контекст за мащабите на този проблем – Световната банка смята, че 570 милиона души в Субсахарна Африка нямат достъп до електричество. Ако трябва да изброим имена на държави, то говорим за Бурунди, Чад, Малави и Южен Судан, където достъпът до електричество е под 20%. Ако погледнем районите в западна Африка – говорим за 42%, но в селските райони е 8%.
Иронията тук е, че това са страни, които имат толкова много потенциал за слънчева и вятърна енергия, както и за водноелектрически централи. Но има огромни гафове откъм инфраструктура и финансиране. Световната банка заяви, че ще бъдат нужни поне 150 милиарда долара за развитие и увеличаване на достъпа до електричество с решения като мини-електропреносни мрежи и домашни соларни системи.
570 милиона души. Мнозинството от хората, които нямат достъп до електричество по света, е съсредоточено в Субсахарна Африка. Колко значим ще бъде този проект?
Ще бъде много значим, защото ако погледнем достъпа до енергия – ако нямате такъв, това Ви пречи в няколко аспекта. Това пречи на икономическия растеж, пречи на заетостта и също така ограничава инвестициите за развитие.
Африканската банка за развитие смята, че Африка губи между 2 и 4% растеж на БВП на година заради липса на достъп до електроенергия. В страни като Гана и Танзания компаниите губят до 15% от пазарната си стойност, заради липсата на достъп до електроенергия.
Тези бизнеси в момента прибягват до алтернативни решения като дизел и бензин, които са до 40% по-скъпи. Но ако за момент направим въпроса личен – хората са ощетени откъм образование, здравеопазване, работни места. Става дума за демография, където 70% от населението е под 30 години.
След 10-20 години ще има образована работна сила, която е лишена от надежда и възможности, което отваря вратата за имиграцията. За регион, който е на прага на икономическото развитие, изтичането на мозъци е твърде висока цена, затова тази инвестиция наистина ще има ефект.