Защо някои страни имат успешни суверенни фондове, други не, част 5

Как се сравнявате с други държавни инвестиционни фондове? Има един в Сингапур, очевидно има един в Обединените арабски емирства. По какво си приличате? По какво се различавате?

"Да, има много наистина добри държавни инвестиционни фондове. Бих се фокусирал върху основните разлики. Първо, ние сме 100% прозрачни? На нашия уебсайт дори имаме инструмент за проследяване в реално време, който показва реалната стойност на фонда и знаете ли колко често се актуализира? Как мислите? Ами, 13 пъти в секунда. Така че това е наистина, наистина живата стойност на фонда и всъщност е най-гледаното число в страната, което е доста интересно. След това ние сме много дългосрочни и не инвестираме на частните пазари. Различава ни и това, че имаме ясна политическа стратегия зад управлението ни", казва Николай Танген, директор на Norges Bank Investment Management.

Уебсайтът на фонда ни казва колко значима е тази стратегия. 72% от парите му са в акции на тези 9000 компании, 26% са в активи с фиксирана доходност, а останалите са в недвижими имоти и инфраструктура за възобновяема енергия.

Как търсите най-добрите резултати, когато излизате на пазара и се стремите да надминете възвръщаемостта? Какви възможности разглеждате?

"Опитваме се да намерим страхотни компании, които се представят по-добре от своите конкуренти, качествени компании, които могат да растат с по-високи темпове, също така търсим висока възвръщаемост на капитала, с някои крепостни стени, което означава, че тази възвръщаемост може да бъде устойчива. Това е, което се опитваме да направим", казва Николай Танген, директор на Norges Bank Investment Management.

Каква част от тях са основани на принципа „компания по компания“, за разлика от определени сектори или стилове?

"Алфата, която се опитахме да създадем, е изцяло специфична за дадена компания. Имаме делегирани мандати. Имаме около 100 портфолио мениджъри, които разполагат с конкретен портфейл и се опитват да надминат пазара на дневна база. Опитваме се да имаме по-дългосрочен времеви хоризонт в това, което правим. Обикновено измерваме резултатите за период от три години. И мисля, че на този пазар е важно да мислите все по-дългосрочно", казва Николай Танген..

Последният път, когато проверих, сте инвестирали 70% от капитала в акции. Променя ли се това и кой може да реши да го промени?

"Министерството е това, което решава. Неговата визия е била доста постоянна за дълъг период от време. По време на финансовата криза увеличихме дела на акциите от 40 на 60%. Така че всъщност през 2008 г., 2009 г. ние вероятно бяхме най-големият купувач на акции в целия свят. Сега, в ретроспекция, това се оказа нещо добро", казва Танген.

За разлика от някои други фондове, нито една част от фонда не е инвестирана в частен капитал.

Не споменахте частен капитал или частно кредитиране. Защо не инвестирате в тях?

"Това не е в нашия мандат. Затова инвестираме само в листнати на борсата акции. Предложили сме на парламента да ни бъде разрешено да обмислим и частни инвестиции. Но засега не можем да го направим. Предстои политически процес и тогава ще видим докъде ще доведе, защото наистина смятаме, че трябва да разполагаме с всички опции в инструментариума. Но за момента нямаме", казва Танген.

Дори и без всички възможности в инструментариума, малцина твърдят, че държавният инвестиционен фонд на Норвегия е нещо друго освен успех за страната. Но професор Агилера казва, че това не винаги е така на други места по света.

"Други фондове не са се развили толкова добре. Един от тях е 1MDB в Малайзия. Другият е този от Либия. И аз бих отдала това най-вече на лошото корпоративно управление. В тях има политици. Фондовете са завладени от политиците. Няма прозрачност", казва Рут Агилера, професор по икономика, Northeastern University.

Превод Вероника Денизова, част 5/5.