Как оценявате следващия технологичен скок, който правим в момента с изкуствения интелект? Той се развива в раздвоен свят поради търговски спорове и съображения за националната сигурност.
Това е вълнуваща тема. Интересното в Китай е, че почти всички усилия са насочени към изкуствения интелект. Но той е смятан по-скоро за инструмент за управлението на обществото, отколкото за повишаване на производителността на труда на хората.
Въпросът е дали тези неща са съвместими? Или не? Мога ли направя иновация, която да ми позволява да контролирам хората, но в същото време и да повиша производителността им?
В момента се правят много изследвания по темата от икономисти в университетите. Но според мен двете не могат да се съчетаят.
Значи идеята за съзидателно разрушение се проявява в САЩ. Автомобилната индустрия се заменя от електромобилите. Има смущения. Изкуственият интелект, казват, е новата индустриална революция. Тя се случва. В Китай мисля, че сигурността на данните става голям проблем. Заради компании като Alibaba, които развиха експоненциално ресурса си за данни. И не правителството не успя да ги овладее. Съгласен ли сте, че това ще задържи отделни двете посоки на развитие на изкуствения интелект?
Да, изкуственият интелект може да бъде поведен в различни посоки. Не е нещо, което неизбежно тръгва по определен път.
Един от големите дебати сега е дали изкуственият интелект ще повиши производителността на хората или ще замени хората с роботи?
Самият аз се опитват да го използвам за повече производителност, но не за да ме замени.
В повечето случаи обаче става точно това: хайде да намалим броя на работниците, да намалим заплатите, да увеличим печалбите. Това е модел с огромни социални последици.
Приемате ли визията за бъдещето на Илон Мъск?
Какво е това?
Ще отидем на Марс. Ще имаме роботи у дома. Ще имаме малко правителство.
Либертарианският модел на бъдещето е налудничав.
На лице са всички доказателства, че ролята на правителството в САЩ е от критично значение.
Кой измисли интернет, Боже мой? Не беше Илон Мъск.
Имаме нужда от правителство, за да балансира най-лошите прояви на капитализма. Аз съм убеден поддръжник на този модел.
Съществува надпревара между държавата и капитализма за контрол. Вижте всички инвестиции в образование, сигурност и обществени блага. Кой създава тази трудова сила, тази среда?
Бях в Сомалия миналата година. Там е либертариански рай: няма правителство, няма данъци, няма регулации. Но не е богата и успешна страна.