Щурман: Липсата на лидерство в Африка създава риск за континента

Зианда, как това се просмуква в Глобалния Юг и някои от тези други страни, които споменахте - Южна Африка и Турция? Дали това е възможност или е потенциално още по-голям риск?

Това е нож с две остриета. Има много възможности за тези страни със среден доход, за да се утвърдят в бъдеще. Да вземем Индия, нейната траектория и накъде се насочва към световната икономическа сцена и собствените й амбиции.

Но в същото време е трудно за по-малките държави, които имат по-малък достъп до глобалните системи за финансиране и особено тези, в които се вземат големи и важни геополитически решения, като Съветът за сигурност. Колкото по-малко е представителство на тези страни, в които този нов световен ред има особени последствия, които са непропорционални на по-големите икономики, толкова по-трудно е да се запази приликата с глобалните норми, с общия световен ред, в който има правила, по които държавите трябва да играят. Там правилата се пренебрегват и това е много трудна територия за навигиране за държавите, които се чувстват сякаш са в капан между едната и другата страна.

Как определяте кое е най-големият риск за Африка, защото пропастта между глобалната война и световния ред сама по себе си ще засегне Африка. Какво мислите за континента предвид този фактор?

Интересното е, че започваме да виждаме как изглежда това. Онова, което идентифицирахме като най-голям риск седем и най-голям риск девет, като първото е предизвикано от Тръмп икономическо забавяне, точно както говорихте в по-ранните сегменти за непредсказуемостта около Тръмп и митата му, този свят на несигурност е много труден за страните, които се стремят да разширят своя износ или са най-зависими от пазарите на износ.

Редица от тези държави, които са на африкански континент ще имат трудности в бъдеще да се ориентират към много сложните промени в икономическата политика и търговската политика, и непредсказуемостта, която идва с това.

Ако погледнем това от друг ъгъл, тук е мястото, където има липса на лидерство на световната сцена, по отношение на много от тези проблеми със сигурността. Вече го виждаме на места като Либия и Судан, и други страни на континента.

То става още по-изразено, дори по-трудно за намеса, освен ако не погледнете конкретни държави, като Обединените арабски емирства, например, и други страни, които имат свои специфични национални интереси или икономически интереси за намеса по начин, който е различен от този на Съветът за сигурност на ООН или на силите с мандат на ООН да участват в определени конфликти.

Ако използвам една стара поговорка, със сигурност сме в един много различен нов свят, в който някои от нас, и особено глобалния Юг, трудно ще се справят.