Какво научихме от разговора на Мъск с Алис Вайдел, част 2

ЕС каза, че ще слуша и ще гледа какво става. Промени ли се нещо след това разговор за германските избиратели?

Той беше следен от германското правителство и от ЕС. Повдигнаха се някои въпроси дали според европейския Закон за дигиталните услуги Илон Мъск не прави нещо нередно като намеса или използване на позиция за оказване на влияние в европейската политика.

Ще видим какво ще се каже по въпроса.

Мисля, че разговорът беше интересен. Не знам доколко той беше предназначен за националната аудитория в Германия.

Илон Мъск също показа, че не знае толкова много за AfD. Разговорът се водеше на английски. Той попита хората, които никога не са чували за AfD какво искат да знаят за нея.

За самата партия и дори за Алис Вайдел интересното – и ние също го усетихме в нашето интервю – че тя се опитва да се разграничи от оценката „крайнодясна“. Иска да е по-скоро либертарианско-консервативна.

Ако разгледаме икономическата й платформа, има известно основание да искат малко правителство, да няма и да има съвсем малко регулации, да се намалят данъците.

Но според културната и социалната им програма изобщо не може да се каже, че са либертарианци. Те искат много по-силна и могъща полицейска държава. Вярват, че ислямът е несъвместим с германското общество и искат да запазят германщината. Което не се вписва.

Това е партия, която е силно разделена и това ще бъде поставено на истинско изпитание, ако се приближат до властта. Защото сега могат да стоят отстрани и да критикуват естаблишмънта.