Ако европейските правителства не харесват банковата консолидация, защото се тревожат, че ще отрази на суверенитета им, защо да позволят размиване на суверенитета? Как да постигнем върхова Европа по отношение на размиването на суверенитета?
Вижте, досега надделява един много къс хоризонт. Обичам да казвам, че сега в Европа на национално ниво имаме лидери с голямо намаление. Много силно политическо намаление имат.
Това означава, че силно се тревожат за днешния ден. Евентуално и за утре. Но не се тревожат за Европа, европейската икономика и европейското общество като цяло.
Надеждата е с изясняването на ситуацията около Германия, мисля, че има възможност за по-стабилно и ориентирано напред правителство след изборите в края на февруари. И се надявам и Франция да намери начин да излезе от този политически хаос сега. Трябва да имаме правителства, гледащи напред.
В миналото винаги, когато сме преминавали границите, това са правили Берлин, Париж и Брюксел заедно. Например създаването на еврото в края на 90-те, но и новата Европа и реформите в пандемията.
За Ангела Меркел може да се сетите от историята, Еманюел Макрон има пред себе си само половин мандат и Урсула фон дер Лайен едва бе гласувана за президент на ЕК със Зелената сделка.
Всички тези лидери навремето имаха дългосрочни хоризонти, слава Богу. Трябва да се постараем да се върнем натам. Защото късогледството е голям проблем за европейските въпроси.