10-годишните се понижиха през септември чак до 3,6%. А сега са на 4,6%, почти пълен процентен пункт намаление за няколко месеца. Какво ще кажете за продължителността при такава волатилност? Особено ако помислите, че тук има повече ръст при доходността в далечната част на кривата?
Няколко неща. Говорите за дългосрочните. Ние харесваме точно тези, 5-10-годишните. Ако тръгнете към 30-годишните, при траекторията на дефицита, премията може да се повиши малко повече. Трябва да внимавате къде сте по кривата.
Второ, оценките. Посочихте къде бяхме през септември. Тогава пазарът се тревожеше за трудовия пазар, защото току-що бяха излезли двата доклада. Тревожехме се колко още Фед може да намали.
Вижте колко много преоценихме. Оценяваме само още едно намаление. Крайната лихва е оценена на 4%. Мисля, че това е справедливо.
Мога да очаквам сценарий, в който Фед намали още. Едва миналата седмица ни казаха, че има голяма несигурност, че инфлацията може да е по-устойчива. Но какво става, ако няма мерки за насърчаване на ръста в началото на следващата година? Ние смятаме, че дезинфлационните сили все още се усещат.
Така че може Фед да намали повече.
При оценките вижте – има създаване на стойност. Трудно е да кажем, че 4,6% е абсолютния пик на 10-годишните. Колкото се приближаваме към по-високите нива – 4,75%-5%, толкова повече смятам, че фондовият пазар ще започне да обръща внимание отново за облигациите.
Оттам ще дойде механизмът на балансирането между акции и облигации.
Облигациите все още са диверсификатор в среда на понижаваща се инфлация и Фед, насочен към двойния мандат. Смятам, че или при слаби данни, или при много по-силно вдигане на лихвите, хората ще търсят рисково претеглената възвръщаемост и ще си казват: ако мога да получа 6-7% при стабилната фиксирана доходност, не е ли това по-добре отколкото да купувам S&P, който ще ми донесе може би 10%. Тези сметки започват да се правят.