„Вълшебникът от Оз“, класическата детска книга от Франк Баум, е алегория за паричната политика. В известната сцена кученцето на Дороти – Тото – дърпа завесата и разкрива, че вълшебникът е просто мъж с високоговорител.
По подобен начин, Covid пандемията и инфлацията, която я последва се превърнаха в ситуация, ала „вълшебник от Оз“, за Фед, ЕЦБ, Bank of England и другите централни банки.
Ние ги мислехме за майстори – всесилни гении – но се случи шокът Covid.
Локдауните покрай пандемията предизвикаха трусове по снабдяването, тъй като фабриките по целия свят затвориха врати. Междувременно, правителствените стимули, които трябваше да спасят икономиката, доведоха до остра инфлация.
Централните банки твърде бавно се усетиха, че инфлацията е в подем, а след този подем те нямаха инструментите, че да я овладеят бързо.
В защита на Фед, когато решиха, че трябва да поправят курса, като бързо вдигнат лихвите, те се задействаха. Пауъл беше пределно ясен, когато заяви, че те ще направят всичко възможно, за да върнат стабилността на цените. Мисля, че в момента много хора смятат, че Фед са изкупили вината си.
Но в същото време, светът също се е променил.
Централните банки спечелиха битката и вкараха инфлацията в целта от 2%. Но в бъдеще можем да открием, че те са изгубили войната за това как работи овладяването на инфлацията.