Когато лихвите се вдигнат, става по-скъпо да се теглят кредити. Това означава по-малко харчене и по-слабо търсене. Икономиката се охлажда и инфлацията спада.
Но ако проблемът не е твърде висока инфлация, а по-скоро твърде висока безработица, централните банки правят обратното. Те смъкват лихвите, което прави по-евтино тегленето на кредити. Това увеличава харченето, засилва търсенето и дава живот на икономиката, отваряйки нови работни места.
Бих сравнила монетарната политика с това Фед да направлява полета на хвърчило. В крайна сметка краят на това хвърчило оказва влияние на икономиката.
За да могат американските банки да гарантират достатъчно пари за теглене, те са длъжни да пазят запас от пари във Федералния резерв.
Инструментът за водене на политика на Фед е лихва, наречена лихвен процент по федералните средства. Като променят тази лихва, те влияят на краткосрочните лихви, които банките начисляват една на друга, и, в крайна сметка, на малкия или големия бизнес.
Контролът на централните банки над кредитния поток е предпочитан правителствен метод за гарантиране на дългосрочна стабилност на цените. Но търговските войни, действителните войни и промяната на климата означават, че трусовете в снабдяването могат да предизвикат нов вид инфлация.
Влизането на Китай в световната пазарна система беше голям прилив на дезинфлация. Вече не живеем в същия свят. Китай става все по-скъп и търканията между Китай и САЩ означават, че глобализацията, заедно с дезинфлацията, се превръщат в деглобализация – причина за по-високи цени.
Сега живеем в свят на войни. Русия нахлу в Украйна и изключи газовия и петролния поток към Европа. Разрастващия се конфликт в Близкия изток усили края на инфлацията с по-високи цени на енергията не само в Европа, но по целия свят.
Промяната на климата също играе роля. Въглеродните данъци биха помогнали в борбата срещу нея, но също биха засилили регресията на инфлацията.
Превод Стилиян Василев, редактор Бистра Стоименова, част 2/4.