Да се съсредоточим на въпроса за дълговата спирачка. За инвеститорите това е важно за бъдещето на Германия. Зелените и SDP са от едната страна, а CDU, CSU и другите мислят друго. Кой ще надделее за реформата за спирачката на дълга? За мнозина извън Германия това е най-важното.
Точно така, важно е не само за Германия, но и за партньорите й в Европа, които я чакат да изведе ролята на континента в света. За тази цел на Европа й трябват пари за инвестиции не само в иновации, но и в отбрана.
Мисля, че в кампанията, нито SDP, нито CDU ще кажат, че ще искат да пипат спирачката на дълга, защото мнозина германски избиратели държат партиите да спазват фискалната дисциплина.
Те не искат да се създава дълг и причините за тази нагласа са исторически. Спомнете си за Ваймарската република.
В коалиционните преговори обаче вероятно ще има опити да се разхлаби тази спирачка. CDU-CSU представят платформата си и икономистите се питат как могат да се направят данъчни облекчения и да се изпълнят намеренията за разходи за отбрана.
Имам усещането, че в коалиционните преговори ще се разглежда спирачката на дълга.
Тогава къде минават разделителните линии между големите партии по въпроса за реакцията на митата на Тръмп?
Мисля, че усилията ще се насочат към работа в Брюксел, където съставиха списък с контрамерки. Германия ще иска да спаси трансатлантическите отношения без значение кой е в Белия дом. Външната политика на тази страна е изградена на тази основа и на основата на добрите отношения с ЕС.
Германия обаче ще покаже мускули за износа. Американският протекционизъм не е добър за Германия и тя ще иска да се договори със САЩ или ще предприеме по-твърда линия заедно с Брюксел.