Новоназначеният премиер на Франция Франсоа Байру се срещна с крайнодесния лидер Марин Льо Пен днес. Това е началото на консултациите за формиране на правителство, което да успее да прокара бюджета в разделения парламент. Включваме Елеонора Мавроеди от Bloomberg Economics. Какво означава това за дефицита на Франция догодина от около 6% тази година? Какво означава специалният закон за френските финанси? Какви усложнения ще има за новия кабинет, който Байру се опитва да формира?
Новият премиер се изправя пред същия фрагментиран и поляризиран парламент както и предшественика си. Вероятно това ще ограничи способността му да прокара всеки важен и голям фискален план.
Практически това означава, че няма време за приемане на Бюджет 2025. Затова до края на годината парламентът ще трябва явно да приеме специален закон за удължаване на Бюджет 2024.
Очакваме това да означава значителни икономии. Но бюджетът ще остане все още разхлабен за 2025г.
Очакваме да е ориентиран около 5% от БВП дефицит. Което е намаление спрямо 6,1% дефицит тази година.
Все пак това означава икономии главно за държавните сектори, където ще има реални ограничения. Но ще бъде по-малко затегнат спрямо плана на Барние, който не получи подкрепа, който искаше 5% дефицит.
Така че като цяло..
Имаме намаление на рейтингите от Moody’s. Не е за пръв път. Така направиха Fitch и S&P. Валят предупреждения от агенциите са кредитен рейтинг за фискалната устойчивост на държавния дълг на Франция. Съотношението дълг към БВП евентуално догодина може да се повиши от 115% на 124% до 2029г. Задава ли се икономическа криза във Франция?
Смятаме, че продължителна политическа криза вероятно не може да доведе до мащабни икономически проблеми, защото правителството може да удължи бюджета за 2024г и през следващата година.
Но все пак в дългосрочен план перспективите за фискалната устойчивост изглеждат доста крехки. В последните седмици научихме, че разделеният парламент затруднява следващото правителство в приемането на фискалната консолидация, нужна за изпълнение на средносрочния план.
Дори да приемем, че бюджетът ще се върне към предпандемичните параметри, това вече няма да е достатъчно, за да стабилизира съотношението дълг към БВП, създаващо фискален риск.
Пазарите се вълнуват, особено около колапса на кабинета Барние. Забелязахме разширяване на спредовете. А по-широки спредове биха могли да навредят на икономическия ръст догодина.
Смятаме, че ръстът може да е 0,3-0,4% от БВП. Рисковете сочат към понижение.
По-широк риск и по-нисък ръст – това е лоша комбинация за публичните финанси. Има риск спредовете да се разширят още заради повишената несигурност. Това може да ускори този ефект.