Преди да поговорим за икономическата траектория на Сирия, бих искала да Ви попитам следното като сириец. Прочетох малко от биографията Ви – участвали сте в бунта срещу режима на Асад през 2011, напуснали сте страната след това, трябвало е да избягате от дома си. Домът Ви е разрушен. А сега сте тук, много, много години по-късно. Режимът на Асад най-накрая падна. Как се чувствате?
Минаха тринайсет години, откакто излязохме по улиците с искания за падането на режима на Асад. Наистина ликувам, много се радвам за много от нас, сирийците. Мисля, че над 70% от населението не са виждали нищо друго през живота си, освен режима на семейство Асад. Те управляваха страната 54 години.
Много се радвам, че на режима им беше сложен край. Особено сега, когато светът вижда какви кланета са извършвали. След като вече ги няма, затворите се отварят и хората започват да разказват историите си за изтезания. Броят на изчезналите започва да се оформя и възлиза на около 100 000. Като цяло съм щастлив, но все повече се притеснявам от онова, което предстои.
Вчера получихме сведения, че Мохамед ал-Башир ще оглави преходното правителство. Какви надежди имате, че това ще бъде правилното правителство и точните хора, които да започват възстановителния процес в Сирия?
Според мен сме много далеч от разговори за възстановяване на страната или икономиката. Защото всъщност правителството, което управлява в момента и министър-председателят, който е член на Хаят Тахрир ал-Шам, както и водачът на Хаят Тахрир ал-Шам, която е определена като терористична организация.
Говорим за санкции от ООН, които са още по-тежки от санкциите срещу режима на Асад, които бяха едностранни. Смятам, че има толкова много несигурност относно това дали санкциите изобщо ще бъдат вдигнати. Всичко това ще зависи от държанието на новото правителство.
Досега дават много положителни сигнали – че ще приобщават. Фактът, че успяха да установят контрол върху територии в ръцете на режима без много кръв е много добър знак. Само че смятам, че историята на групировката е много проблематична. Много страни не биха искали да имат отношения със Сирия засега. Освен ако правителството не покаже още признаци за това, че приобщава хората.
Ал-Башир е начело на „Правителството на спасението“. Това е административният орган на Хаят Тахрир ал-Шам, който ръководи анклава в северозападна Сирия. Така че смятам, че са се справили доста добре с управлението, но относно свободите, правата на човека и т.н. резултатите им са смесени.