Кризата с работни места в Индия, част 2

Кумар не е единствен. Повече от половината население на страната е под 30 години – ключово предимство на страната пред другите големи икономики като Китай, Япония и Германия.

Въпреки това много от младите хора не могат да си намерят работа. Според проучванията, безработицата сред хората между 20 и 24 години е стигнала до над 42%. Неспособни да си намерят работа в официалната икономика, хора като Кумар намират работа в сивата икономика, където те не получават редовна заплата или бонуси.

На практика, това означава, че сте силно зависими от някакъв вид помощи от правителството.

Превод Стилиян Василев, част 2/4.

Тази т.нар. „сива“ икономика назначава около 90% от работната сила на Индия във ферми, строителни обекти, както и друг вид неквалифициран труд. Това е проблем, който индийското правителство не може да реши.

От 112 милиона работни места създадени в страната през последното десетилетие само 10% са част от официалната икономика. Освен това, процентът на участие в работната сила – т.е. процентът население, който работи или си търси работа – в Индия е по-нисък от този в най-близките ѝ конкуренти.

Частните инвестиции в Индия продължават да бъдат слаби и точно това е причината Индия да не може да създаде качествените работни места – или работни места като цяло – от които се нуждае огромната ѝ млада работна сила.

Това е проблем за страна, в която все повече млади хора се стремят към висше образование и изискват по-качествена работа. Просто вижте как вероятността за безработица сред младите индийци расте колкото по-образовани и грамотни са те.

Видът и качеството на образованието, което индийците получават, са важен фактор.

Може да имате специалността, дипломата и сертификатите – но не получавате уменията, необходими за да влезете в работната сила.