Падането на Асад слага край на една ера в Арабския свят, част 1

Освен бързината, с която залезе режима на Асад, това стана и относително мирно. Дори след като през уикенда бунтовниците наближиха големите градове и дори Дамаск, преходът към поемане на властта все още бе относително мирен, особено при появяватя на репортажи, че Асад е избягал от страната. Очаквате ли този повърхностен мир да продължи?

Джумана, това е забележителен момент в историята на арабския свят в Близкия изток, защото след Втората световна война и създаването на държавата Израел през 1948 г., това е един от най-критичните моменти, тъй като бележи края на най-дълготрайния военно и чуждестранно подкрепен, семеен, авторитарен режим, и бележи края на една ера в арабския свят.

Това, което видяхме през изминалите 12 дни, беше както неочаквано, така и очаквано. Ако си спомните Арабската пролет от 2011 г., това, което стана в Египет, Тунис и Северна Африка, беше въстание.

А това, което видяхме в Сирия, в отговор на март 2011 г., след като един ученик написа със спрей по стената на училище в Сирия, „Докторе, Вие сте следващият“, (под доктор има пред вид Башар Ал-Асад, защото е очен лекар), очаквахме, че ще е подобно на онова, което направиха Египет и Тунис. Но вместо това видяхме тежък отговор, който доведе до смъртта на 500 000 сирийци, изселването на 14 милиона и гражданска война, която се разрази сериозно през 2016 г. и положи основите на това, което виждаме днес.

Инерцията от 2016 г.  допринесе за възхода на лидера на съпротивата, което подготви тези дванайсет дни и то се очакваше. Беше изненадващо и очаквано.