Много хора казват, че фактът, че режимът падна толкова бързо е отражение не само на слабостта му, но и на липсата на апетит у традиционните съюзници на Сирия да помогнат, за да го заздравят. Иран е в политическо отстъпление. Прокситата му из целия регион също понесоха удари. Русия е заета с войната с Украйна. Ако това е така, какво прави то за геополитическата динамика на региона? Факт е, че не само режимът го няма, но и много от неговите поддръжници ще бъдат по-малко?
Разбира се. Причината, поради която това не е 2016 г. и режимът на Асад успя да падне е, че Иран и Русия сега не са това, което бяха. Русия е в блатото на войната с Украйна, а Иран е все по-слаб и не искат да имат по-сериозни позиции в региона по стратегически причини. Това доведе до възхода, например, на Турция в региона, особено в момента в Сирия, но също така нямаше и подкрепа за сирийските военни.
И видяхте, че в онзи критичен момент преди няколко дни, в който униформите бяха захвърлени от сирийските военни, това създаде прагов ефект. Подкрепата не идваше и това бе един чуден, нов свят и нов ден и така сирийските военни бяха бързо отстранени.
Но възниква въпроса какво наистина ще се случи в региона, какъв е пътят напред? Сирия е много-етническа, много-религиозна държава, с множество разделения. Научила е поуките от Ирак и поуките от гражданската война.
Днес Израел настъпи в буферната зона на Сирия. САЩ обявиха въздушни удари и вече нанесоха такива в части от Сирия. Русия и Иран са отслабени. Ще видим Сирия като следващото оспорвано пространство за регионална сигурност. А Турция все повече ще се опитва да установи по-силна позиция там.