Но последният бюджет, а господин Барние бе смятан за много уважаван, харесван от пазарите заради бюджета и при това направи доста отстъпки пред вашата партия.
Е, първо не е вярно и второ това не е въпросът. Въпросът е, че не мога да си представя пазарите да мислят, че това е добър бюджет, когато имаме рекордни данъци в Европа, а той вдига данъците с още 40 млрд.
Още 4 млрд данъци за компаниите е добра новина в момент, когато 65000 компании фалират.
В момент, когато безработицата отново расте и отново има 260 затворени завода в страната. Когато бюджетът е лош. И не само предизвиква огромни допълнителни данъци, но и няма икономии от държавата.
Ясно се вижда, че слонът в стаята са токсичните държавни разходи, които продължават само да растат.
Първо, свързани с огромни пари на вятъра. Хиляди агенции, различни институти, които струват цяло състояние. И парите за имиграция. Нека сме ясни.
Когато 500 хиляди души на година влизат в страната и само 10% от тях имат трудови договори, как да очакваме системата за социална сигурност да се справи с тази значителна тежест, когато 90% от тези хора няма да участват в създаване на богатство?
Вие правите сметки, но какво може да обещаете на пазарите като дефицит? Последният проектобюджет предвиждаше дефицит от 5% от БВП догодина и след това 3% през 2029г. Обещавате ли същите числа?
Мисля, че пазарът е прав. Няма да се задоволи просто с обещания, особено когато не могат да се изпълнят. Защото голямата трудност в това е, че трябва да можем да направим структурни икономии по отношение на функционирането на държавата.
В същото време обаче да създадем отново условия за богатство. Да направим реиндустриализация в основни направления. Например в областта на разходите за енергия. Защото точно те са най-важното във всичко това. И не бива да задушаваме икономиката.
Ако много бързате, ако търсите разумна траектория, основана на създаването на богатство и структурни икономии, вместо да твърдите, че ще намалите дефицита с 2 пункта за 3г. И всъщност да правите толкова ужасни неща, че хората вече да се харчат, а само да пестят.
Да няма повече инвестиции и икономиката да колабира. Не искаме да се ангажираме с дефицит. От 50г приемаме бюджети с хроничен дефицит. Повече не искаме този начин на работа. Искаме да поемем дефицитите, но интелигентно. Без да се лишаваме от шанса да се реиндустриализираме, да можем да помогнем на компаниите и да разчитаме на тях да създават богатство. И следователно и заетост и работа за младите хора.
Защото това също е основен проблем. Ако младите не работят, системата за социална защита ще се дебалансира.
Всички тези аспекти са равновесието, което трябва да намерим.