Много интересно време за тези дискусии. Какво знаем за тях и какво можем да очакваме от тях предвид факта, че не се знае за какво точно ще говорят.
Иран ще се срещне с три европейски страни в Женева днес. Тези страни, както и мястото имат значение, защото може да се направи парарел с онова, което се случи през 2015 по време на ядреното споразумение. Знаем, че САЩ, Китай и Русия, които бяха част от това първоначално споразумение, не са част от срещата днес.
Това ни навежда на мисълта, че не можем да очакваме нищо конкретно. Иран нарече това, цитирам, среща за обмяна на идеи, за да се види как нещата може да деескалират. Причината за това е критиката миналата седмица от страна на Международната агенция за атомна енергия на ООН, която увеличи напрежението между двете. Така че това са предварителни дискусии.
Опитвам се да разбера нещо – изглежда, че има разнопосочни сигнали от Иран. От една страна, изглежда, че ще изградят повече центрофуги като предизвикателство към някои от предупрежденията на Международната агенция за атомна енергия. Но в същото време, искат да започнат дискусии с някои от страните в Европа относно ядрената програма. Евентуално, смятаме, че е възможно да обсъдят и отмяната на санкциите. Какво се опитват да постигнат? От една страна, са враждебни, а от друга намекват, че са отворени за преговори.
Смятам, че става дума за влияние. Увеличаване на негативното, за да има от какво да се откажат на масата на преговорите. За тях тази крачка – да увеличат броя центрофуги – беше реакция на неодобрението на Международната агенция за атомна енергия от миналата седмица. Те се опитват да покажат, че ако има настроени против тях, то те са склонни да направят същото.
Другият елемент е, че предстои президентски мандат на Тръмп в САЩ. Сигурен съм, че очакват много повече натиск от вида, който изпитаха по време на първия му мандат. Така че има логика да се опитват да намерят начин да деескалират ситуацията, най-малкото с Европейския съюз, ако не и със САЩ.