Как страните се справят със замърсяването с пластмасови отпадъци? - Част 1

Защо страната ни се опитва да направи това сега?

Прогнозира се производството на пластмаса да скочи с 60% до 2040 г. от нивата от 2020 г. до около 736 милиона тона годишно. Знаем, че само около 9% от пластмасата се рециклира в световен мащаб. Това означава, че ще има значителен приток на пластмаса в естествената среда, в морските и сухоземните екосистеми. Знаем, че когато това се случи, тъй като пластмасата се разпада на микропластмаси, попада в хранителните ни запаси и после попада в телата ни. Много от новите изследвания разглеждат въздействието на химикалите в пластмасите и как те влияят върху човешкото здраве. Откриват, че това може да повлияе на нивата на раждаемост при възрастните и на коефициента на интелигентност при децата. Това е контекста на тези разговори и затова хората наистина се опитват да намерят споразумение около договор, който ограничава замърсяването с пластмаса.

Има ли ефективен план за подкрепа на този етап?

Има няколко плана. Най-интересният и един от най-амбициозните е на група от около 70 държави, включително Обединеното кралство, Норвегия и Руанда, които настояват за високо амбициозен договор. Искат да премахнат постепенно най-опасните химикали, които са свързани с отрицателните ефекти върху човешкото здраве. Искат да сложат таван на производството на пластмаса и да започнат да ограничават потреблението, особено пластмасови неща за еднократна употреба като пластмасови прибори за хранене и пластмасови опаковки, на които има алтернативи.

Едно нещо, което бих добавил, когато сте тук и говорите с хората, наистина изглежда, че има широка обществена подкрепа за ограничаване на пластмасовото замърсяване. Имаше проучване на Ipsos, проведено по-рано тази година, което установи, че средно в 32 държави 90% от анкетираните подкрепят глобалните правила, забраняващи химикали, използвани в пластмаси, които са опасни за човешкото здраве и околната среда.