Имаме страни като Чили, където 85% от населението има достъп до дигитални финансови услуги.
Тук, в Перу, беше постигнат огромен напредъг през последната година. Преди година беше 53%. Сега е 63 или повече. Има голям скок. Но не е колкото Чили.
А ако погледнем Африка, там имаме държави, където по-малко от 50% от населението имат достъп до всякакви финансови услуги.
На въпроса Ви какво става в свят, който е по-фрагментиран? Първо има истинска опасност системите за плащане да се развият отделно една от друга и да не комуникират една с друга. Затова трябва още повече да се фокусираме върху стандартизация и интероперабилност.
Мисията на институции като МВФ е да помагаме на нашите членове да имат по-жизнена икономика, защото са по-свързани.
Вторият риск е да започне дори по-голямо разделение и разминаване в света, защото достъпът до възможности в една по-интегрирана световна икономика, където достъпът до всичко е равен е по-добър.
Трябва да внимаваме за тези рискове. В същото време продължавам да съм оптимист и да мисля, че ако преди ковид казвахме, че бъдещето е дигитално, след ковид казваме, че бъдещето е вече тук.
Скоростта на трансформация ще продължи да ни изненадва.
Апелът ми към политиците, особено тук на АТИС е да се концентрират върху интероперабилността и стандартизацията и мислете за стойността, която предоставя достъпа до финансиране за растежа и благосъстоянието на общностите и хората.