Много Ви благодаря, господин президент! Радвам се да Ви видя отново. Преди година се срещнахме на форума в Удсайд, в Сан Франциско. Много съм горд с напредъка, който постигнахме заедно относно военната комуникация на множество нива – ръководните кадри редовно комуникират помежду си.
Относно изкуствения интелект, заедно събрахме експертите от страните ни, за да обсъждат рисковете и безопасността. Възобновяваме сътрудничеството си за борбата с наркотиците и бих искал да отбележа, че в страната случаите на схвръхдоза намаляват за пръв път от пет години насам.
Имаме много да обсъждаме, но нека да Ви кажа това – за повече от десетилетие ние с Вас сме прекарали много часове заедно. Както тук, така и в Китай, както и другаде. Мисля, че сме прекарали дълго време в обсъждане на тези проблеми. Веднъж реших да преброя колко часа сме прекарали с Вас насаме. Спомням си, че бяхме заедно на тибетското плато, в Пекин, по целия свят – първо като вицепрезидент, а след това като президент.
Не винаги сме били на едно мнение, но разговорът е бил винаги непринуден и откровен. Никога не сме се будалкали един друг, държали сме се на положение. Тези разговори предотвратяват грешки и правят така, че конкуренцията между нашите две страни да не прерасне в конфликт. Конкуренция, а не конфликт.
Това е наша отговорност пред народа ни и както Вие споменахте, пред народите по света. Съюзът и отношенията между двете страни са най-важните в целия свят. Как се разбираме може да повлияе на останалата част от света. Нашите две страни не могат да позволят това да прерасне в конфликт. Както казвам, това е наша отговорност и през последните четири години смятам, че доказахме, че е възможно да имаме подобни отношения.
Така че, господин президент, нямам търпение да започнем със срещата и да обсъдим останалите проблеми. Благодаря Ви!