Според мен сме тук по редица причини – естествено, за да увеличим амбициите, да ускорим енергийната трансформация, но и за да разработим метод за разглеждане на климатичните финанси. Тук сме, за да се договорим за цел – колективна цел за следващото десетилетие.
Също така, за да разгледаме какви са посланията, които трябва да отправяме от този процес към другите – реформи във финансовите институции, дългове, за да можем да увеличим значително инвестициите в развиващи се страни. Това е комбинация – трябва да увеличим количеството частни финанси, които отиват в други страни.
Разбира се, Европа държи на ангажимента си да води в това. Всички сме единодушни, че 100 милиарда е минимумът – готови сме да направим повече, но имаме нужда и други, които могат, да се включат.
Като имате предвид участие на други страни, имате ли предвид страни като Китай? Досега те не са допринесли и се говори, че Китай се крие зад маската на развиваща се страна твърде дълго. Само че са втората по големина икономика в света.
Ако погледнете данните за БВП, за емисиите, можете да видите, че група страни като Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар имат изключителен скок в БВП. Ако погледнете Китай, техният БВП е колкото на ЕС, а емисиите им в исторически план в момента са по-големи от тези на ЕС.
Това са примери за много успешни страни, които – ако искат да са на глобалната сцена като световни лидери, трябва да приемат, че с това върви ръка за ръка с отговорност.