Чухме от Марио Драги какво смята, че Европа трябва да направи, как трябва да се промени, за да се подготви за огромната конкуренция пред нея от страна на САЩ и Китай. Как изборите в САЩ и вероятният резултат, усложняват усилията на Европа?
Не бих казал, че усложняват усилията на Европа, защото тя се опитва да имитира това, което правят САЩ през последните години. Усложнението може да е специфично за антитръстовата политика. Можем да обсъдим това.
Отношенията между САЩ и Европа през последната администрация и бяха добри и се подобряват.
Ще има много несигурност през следващата седмица около изборите, което може да се проточи. Важното, което Драги каза не са просто някакви рецепти, а това че трябва да се търси единен подход. Европа има голям актив и той е общия пазар, а не го експлоатираме напълно.
Трябва да се обединим относно индустриалната политика, което не правим вече прекалено дълго. САЩ са обединени в индустриална политика, търговската политика и политиката за конкуренцията. Европа обикновено има малко индивидуалистичен подход при всяка една от тях, а вместо това трябва да сме обединени.
Интересно е, защото преди години говорихме за това, че Европа инстинктивно обича да води индустриална политика и от англосаксонска икономическа гледна точка може би е твърде интервенционистка в икономиките. Може би това се е променило през последните 10- 15 години. Но сега, когато САЩ го правят, то дава на Европа нещо като картбланш да се върне към това. Как трябва да изглежда индустриалната политика в Европа?
Европа вероятно води погрешна индустриална политика. Ако сравните числата, публичните инвестиции в Европа и в САЩ не се различават. Числата са подобни. В Европа става така, че публичната научноизследователска и развойна дейност не е подплатена с частни инвестиции. Те липсват. Сякаш са изтласкани. Това е моето предположение.
Пари бяха дадени на фирми, които биха направили тези инвестиции така или иначе. Нямаме обединена индустриална политика, за да бъде по-ясно къде се дават субсидии от дадена държавна помощ. Тъй като работех в Комисията, го видях отвътре. Това беше по-скоро отражение на разпределението на силите на отделните държави.
Германия е на първо място, следвана от Франция, след това Италия и Испания, вместо да имаме общ европейски проект и да инвестираме в нещо смислено. Ако можем да променим този манталитет, това може да промени играта и за Европа.