Казвате, че напредъкът е осуетен от структурни препятствия. Например казвате, че целта ни за 2030г рискува да се изпълни. Може ли да сте по-точен? Какви са структурните пречки?
Трябва да мислим стратегически и структурно. Анализите ни са насочени към причината ВЕИ, които днес са най-конкурентния начин за производство на ток, чисти, най-добри за постигане на енергийна сигурност, заради децентрализацията – добавяне на много играчи на пазара, защо не се развиват по-бързо.
Първата структурна бариера, която трябва да падне е инфраструктурата. Също тези дни в Сингапур всички са убедени колко е важно да се осигури мрежа, система, интерконектори. Гъвкави и балансирани.
Всички говорим за значението на инфраструктурата. Все още имаме система, която служи на централизираната енергийна система на изкопаемите горива. Движими се към новото, но не достатъчно бързо.
Второ, пазарът. Той все още е създаден за изкопаемите горива. Осигуряват се субсидии за тях и се фиксира цената им на базата на разходите.
Не, трябва да работим по дългосрочни договори. Да направим пазара по-добър за ВЕИ. Те имат много високи първоначални разходи, но след това са много евтини за поддръжка.
Освен това липсват професионалисти. Не са готови да работят. И не са достатъчно за нова енергийна система. Работниците трябва да имат нови умения, за да отговарят на новата система, която се задава.
Това според нас са трите структурни бариери, които трябва да се преодолеят, ако искате наистина да ускорите скоростта по този път.