Надеждата на много глобални лидери е, че смъртта на Синуар потенциално означава, че решението е в близкото бъдеще. Какво мислите обаче, че доприне за този конфликт? Как това послужи за потенциално ускоряване на разрешаването или просто го постави на пауза?
Да, теоретично смъртта на Синуар можеше да осигури на Израел и правителството на Нетаняху отклоняване от курса. Можеше да им позволи да кажат, че „Постигнахме основните си цели. Извадихме от строя лидера на Хамас, Синуар и неговия предшественик, както и много от висшето ръководство на Хамас и изпълнихме мисията“.
Мисля обаче, че Израел много ясно изключи този сценарий. Нетаняху се зарече да продължи да се бори до самия край. И така позицията на Израел попари надеждите, които мнозина имаха, че смъртта на Синуар поне ще доведе до прекратяване на огъня или ще доведе до края на битката. Но това не се случи.
Сега Хамас все още не е извън битката. Все още запазва някои възможности. Дори в понеделник висш израелски военен беше убит при боеве в северната част на Газа. Така Хамас запазва способността да оказва съпротива на присъствието на Израел в ивицата Газа. В момента действа като бунтовническа организация, съставена от малки автономни клетки.
Дори и висшият лидер да е убит, все още има широко съгласуване между различните клетки на Хамас.
Що се отнася до екзистенциалния характер на войната, те се борят за оцеляването си. Но когато става въпрос за техните тактически операции, тези клетки действат по-скоро едновременно. И така отсъствието на лидера на върха не осакатява непременно това.