Правителството на президента Джоко Уидодо ентусиазирано подкрепя политиката, която нарича „на развиване на преработвателната индустрия в страната и дейността на компаниите с повишена стойност в Индонезия“.
Правителството признава някои от критиките, но като цяло продължава тази политика. Това включва и бъдещия президент Прабово Субианто.
"Мога да кажа, че програмата за преработка на никел на Индонезия е абсолютен и пълен успех. Затова целият свят казва, че Индонезия срина пазара на никел", казва Мейди Катрин, главен секретар, Асоциация на индонезийските миньори на никел.
През последните 5-10 години следим този огромен растеж на никеловата индустрия в Индонезия. В момента има огромно количество никел по света и в резултат цените падат.
Това всъщност предизвиква криза във всички страни-производителки на никел, без Индонезия.
"Казват, че в Индонезия правим мръсни мини. Питам – какво означава „мръсна“ мина? „Чиста“ мина? „Зелен“ никел?", пита Мейди Катрин.
Въпреки вредите за околната среда и хората, това е огромен икономически успех. Ръководните органи в Джакарта едва ли планират да спрат подкрепата си за индустрията.
Прогнозите на BloombergNEF предсказват, че с тези темпове до края на десетилетието, Индонезия може да осигурява 2/3 от световния никел. Това би я направило безспорният водещ производител.
Това е пример как транзакции, които смятаме за обикновени като купуването на кола – 10 хил. души по света, например, си купуват кола всеки ден – имат действителен ефект на хора и на места, които може да бъдат много, много далече.
Превод: Стилиян Василев, част 5/6.