Ако бъде ударена електропреносната инфраструктура на Иран, тогава хората ще започнат да питат дали Иран няма да реши да затвори Ормузкия пролив или да се намеси по някакъв начин. Какво чувате от индустрията? Очевидно в това е всичко – възможността да бъде изнесено от страната предлагане, директно насочено за западните пазари.
Клиентите силно следят последващите рискове от потенциални прекъсвания на търговията с енергийни продукти през Ормузкия пролив.
Това притеснение е разбираемо понеже около една пета от глобалното предлагане на петрол минава от там.
Дори и вероятността да е много малка, дори и това да е последния сценарий, той е важен. Защото главната причина цената на петрола да не реагира силно на продължаващите войни в последните няколко години е защото има много свободен капацитет. Към 600 млн барела на ден.
Това показва, че ако трябва да има шок от затягане, дори при най-вероятните сценарии от геополитическо, свободният капацитет на страни като Саудитска Арабия и ОАЕ би компенсирал ефекта от затягането. Ако приемем, че страните могат да изнесат този петрол.
Така че дори този сценарий да е малко вероятен, инвеститорите го следят и това е много логично.
Говорим за петролните пазари и как биха могли да се объркат от евентуални събития в Близкия изток. От всички потенциални цели, казахте че рафинериите биха предизвикали най-малък ефект на пазара. Какви последици биха имали военни действия в Иран за цените на рафинираните продукти? Защото като четем бележките ви, е по-сложно от това да кажем, че цената на петрола ще скочи и затова ще поскъпнат и всички рафинирани продукти.
Най-важният ефект върху цените на рафинираните продукти от евентуални щети по инфраструктурата на петролния сектор в Иран би бил по-скъп суров петрол. Дори последиците за маржина на рафиниране да са слаби.
Ние следим по-скоро последиците за цената на суровия петрол.