Измина една година от атаките на 7 октомври и ужасът, който беше отприщен в Израел. Дали конфликтът, който вече се разрасна, е по-близо до своя край?
Днес е мрачен и травмиращ ден за Израел. Ако се върнем почти по това време преди 365 дни става дума за най-смъртоносния ден в историята на Израел. 1200 души бяха убити, а 250 бяха взети за заложници. От тях 100 са все още в плен. Това стана преди година.
Атаките се оказаха сериозна повратна точка за региона и събитията, които последваха от тогава. Израел започна офанзива и най-голeмия поход срещу бойците на Хамас в ивицата Газа. Днес палестинското министерство на здравеопазването смята, че общият брой смъртни случаи е повече от 40 000. Повече от 90% от населението в Газа е напуснало домовете си и няма признаци за примирие. Дори предвид стоте заложници, които все още са държани в плен.
Само че няма фронт само в Газа – вече се превръща в конфликт по много фронтове. Има втора директна атака от Иран в Израел тази година. Първата атака се състоя през април и Израел отговори. Само преди седмица Иран изстреля над 200 балистични ракети към Израел. Очаква се Израел да отговори по някакъв начин в рамките на следващите няколко дни. Как ще изглежда този отговор ще определи как ще изглежда ситуацията в региона оттук нататък.
Дори не съм споменала третия фронт, който се отвори – вероятно най-активния фронт – конфликтът в Ливан, който се нажежава в момента. Израел започна офанзива по суша по границата, която започна преди седмица. Въздушните удари продължават не само около Бейрут, но и в други части на страната с обявена цел да разрушават военна инфраструктура на Хизбула.
От гледна точка на Израел е пределно ясно, че причината този конфликт да премине в много измерения е, че те преследват своите противници, главно оста на съпротива на Иран – представлявана от самия Иран, Хизбула и Ливан, от бойците на Хамас и бунтовниците-хути в Йемен.