Войните са такива, че след като веднъж конфликтът започне, а съм го виждал в редица страни в Близкия изток и, защото съм имал нещастието да ги отразявам – след като започне конфликтът, тези съображения отпадат.
После всички действия при война са планирани тактически и стратегически, които нямат нищо общо с религията.
Казват, че това е възможност, има цел, която виждаме, да стреляме ли?
Когато станат такива неща командирите и политиците не се спират да питат дали е уместно да го направят в петък или събота. По време на молитва или друг път.
Това е важно е не винаги се сещаме за него като цивилни. Да не забравяме и заглавията, които пристигат. Президентът Байдън каза, че скоро ще говори с Бенямин Нетаняху и няма да подкрепи атака срещу ядрените обекти на Иран. Хората повдигат този въпроса – кога Израел ще реши да отвърне? Кои са целите, които ще избере? Военни бази, петролни инсталации, да, това го очакваме. Но дали ще продължи? Дали ще удари ядрени обекти? Какво означава, ако Израел се реши на това?
Израел често е казвал, че е изправен пред екзистенциална заплаха от потенциално въоръжения с ядрено оръжие Иран. Няма аргументи за това обаче. Ако Иран намери ядрено оръжие, Израел ще бъде първата му цел.
Президентът Байдън се опитва да начертае някои граници, ако мога кажа така. По очевидни причини.
Но не вярвам Нетаняху да се ръководи от притесненията на Вашингтон. Той ще се води от докладите на командирите си и от възможното.
Дали може да извади от строя значителни елементи от ядрения арсенал на Иран или по-скоро ядрените обекти? Ако да, тогава има смисъл да го направи сега.
Могат ли да го направят без голям риск за загуби на израелски живот? Това са сметките.
Не толкова какво мисли Вашингтон.