Президентът Хардинг не е смятал, че режимът важи за него.
"Не. Бях много изненадан. Въпреки че страната била „на сухо“, Белият дом не е бил. Там често се организирали коктейли. Дори имало доклад, че Хардинг нареждал на Министерство на правосъдието да доставя виното, конфискувано от нелегалните търговци, до Белия дом, така че Хардинг да го предлага на гостите си", казва Фред Райън, автор на „Wine and the White House”.
Затова книгата Ви е толкова интересна!
След като Америка излиза от Сухия режим, Рузвелт се насочва към американското вино. Тук трябва да спомена, че ние се наслаждаваме на – мисля, че го нарекохте „виното на президента“ – доста е силно – което президентът Никсън взима със себе си в Китай.
Това ли е бил звездният миг на американското вино?
"Това определено е ключов момент. Както казах, определени президенти изпъкват с познанията си за виното, и Никсън попада сред тях. Докато планира онова историческо пътуване до Китай, Никсън дълго мисли какво вино да се поднася. Накрая се спира на Scharmsberg, 1969 винтидж, и го превозва на Еър Форс 1 до Китай. Когато вдигат т. нар. тост за мира, е с Scharmsberg. Всеки президент от Никсън нататък поднася това вино в Белия дом", казва Райън.
Това е много специално вино, по метода на шампанското, нали? Прави се като шампанско, но всъщност е от Калифорния.
Удивително. Президент Никсън и Томас Джеферсън. Има го и Роналд Рейгън, когото познавате. Работили сте за него.
"Той имаше много познания за виното. Имаше силен интерес. Когато стана губернатор на Калифорния, калифорнийското вино набираше сила. Като губернатор, Рейгън се постара да го развие. Когато стана президент, той прекарваше много време в избора на вино и силно наблягаше на калифорнийските вина", казва Райън.
Превод Стилиян Василев, редактор Бистра Стоименова, част 4/5.