Като цяло не смятам, че това не са добри новини за Гана, защото какаото е една от основните стоки за износ и осигурява стабилност на валутата ни като подкрепя националния ни дълг.
Намаляването на производството на какао и фактът, че през последните три-четири години комисията по какаото се съгласи за обемите на доставки на какао към нашите кредитори очевидно не дава добри резултати за бъдещето ни като страна.
Смятам, че като част от реформите и промяната трябва да обърнем особено внимание на земеделието, земеделския бизнес. Диверсификацията на икономиката също така предполага, че можем да осигурим някои от стоките от първа необходимост. За момента, изглежда, че какаото не е нещо, на което трябва да разчитаме. А сме разчитали на него от независимостта си насам.
Това означава ли, че местната валута може да поевтинее и да има повишаване на инфлацията? Споменахте, че решението е помагало през последните няколко десетилетия за стабилизиране на валутата. Какво следва при това положение?
За момента се наблюдава известна стабилност в рамките на програмата за подкрепа на МВФ. Смятаме, че има много, което трябва да бъде направено, за да се уверим, че развитието на макро ниво се превръща в развитие на ниво домакинство и частен сектор. Такава е ситуацията в момента.
Чрез реструктурирането на вътрешния ни дълг и външния дълг, както и външния двустранен дълг ще има облекчение за страната поне до 2026. Само че устойчиво вече се виждат пречки – има риск, който трябва да бъде управляван. Относно това дали ще имаме стабилност в близко бъдеще. Това е голям проблем, с който страната трябва да се справи.