Икономическите последици от продължаващ Близкоизточен конфликт

Колко на сериозно би следвало да приемаме заплахите за продължителни проблеми с доставките от Либия?

Смятам, че анализът на Антъни беше точен. Не би трябвало да отнеме много време, защото либийското правителство, както и всички останали страни са зависими от този източник на доходи. Така че бих очаквала да се договорят, да изберат нов гуверньор на Централната банка, например.

Това ни говори как пазарът не изпада в паника от неща, за които бихме очаквали да се паникьоса – като конфликта между Израел и Хамас. Само че когато има реално нарушаване на доставките, тогава нещата се променят.

От октомври насам виждаме увеличаващ се брой заплахи – от запалване на по-голям конфликт, от намеса на Иран. Това се случи през април, но дори то не повлия особено на пазарите. Това е защото нямаше директна атака по петролна инфраструктура в Персийския залив, няма блокада на Ормузкия проток или Баб-ел-Мандеб.

Според мен това ще бъде истинският индикатор за война или развитие в тази посока, който ще ни покаже, че имаме проблем с доставките.

Знам, че разглеждате внимателно икономическите последствия за региона, особено в светлината на войната, която се води от седми октомври насам, но дори и преди това. Друго интересно наблюдение е, че – с изключение на Израел, палестинските територии, Ливан – няма особен икономически ефект върху останалите страни с излаз на Персийския залив или пък на държавите в Близкия Изток и северна Африка от войната на Израел в Газа. На какво се дължи това, според Вас?

Регионът е доста фрагментиран. Ако погледнем икономиката на страните в Близкия Изток и северна Африка, винаги е имало разлика между страните, които изнасят петрол и природен газ и тези, които ги внасят.

Все повече виждаме увеличаващи се различия. Растежът е концентриран при страните с излаз на Персийския залив и той продължава да е устойчив. Тези страни са имали по-добър достъп до капитали, могли са да взимат заеми и продължават да взимат такива като доминират емитирането на дългови инструменти в региона.

От друга страна, има държави, които изпитват трудности – с дълговете, инфлационния натиск. В тези държави влизат и вносители, и износители на петрол и природен газ. Либия е чудесен пример за това. Държави, които имат по-малко диверсификация, по-малко достъп до технологии и инвестиции са тези, които имат трудности в икономически план.