Изглежда е много трудно да се определи дали сме близо до война или до примирие. Разсъждавахме и по двете възможности миналата седмица. Тогава изглеждаше, че сме по-близо за примирие с преговорите, които течаха. Как събитията от уикенда повлияха на преговорите?
Нещо, което ми се видя много интересно е, че няколко часа след атаката израелската делегация се упъти към Кайро, за да продължи преговорите с директора на ЦРУ и с началника на египетското разузнаване с намерението да продължат с преговорите за споразумение за примирие.
Знаем, че САЩ оказват активен натиск в последната седмица. Дори Камала Харис говори по темата на конвенцията на Демократическата партия. Администрацията на Байдън е фокусирана върху прокарването на споразумението за примирие. Изключително важно е, че Израел реши да присъства на преговорите в Кайро в неделя.
Въпреки това, все още се усещат големи различия и Хамас не са представени официално на преговорите. Имаше тяхна делегация там, която получи резюме на дискусиите между Катар, Египет, Израел и САЩ, но те не бяха там, на масата за преговори, да се представляват сами.
Една от основните точки на разногласие, която се появи през последната седмица е, че Израел иска да продължи да има присъствие по т.нар. коридор Филаделфи, което е границата, която отделя Египет и Газа. За Египет и Хамас, това е изключено.
Въпросът е колко свобода имат двете страни, за да стигнат до приемлив компромис, който да доведе до примирие и прекратяване на огъня и – нещо много важно за Нетаняху и поддръжниците му у дома – да осигури освобождаването на заложниците.
Преговорите все още текат, но все още няма сигнали, че е постигнат напредък.