Трилионите от Близкия Изток изискват нови партньорства от Уолстрийт

Кристин Бърк, Bloomberg

09:42 | 19 август 2024
Преводач: Петя Кушева

Какви искания отправят държавните инвестиционни фондове към хончосите на хедж фондовете?

Kека първо да кажа, че тук говорим за промяна в динамиката на властта, която виждаме в отношенията между държавните инвестиционни фондове в Близкия изток и глобалните мениджъри на активи. Лизи, преди мениджърите на активи отиваха в Близкия изток, отсядаха в петзвездни хотели, посещаваха няколко офиса и след това да си тръгваха с еквивалента на куфар, пълен с пари, за да отидат и да инвестират, както пожелаят. Сега нашите репортажи показват, че нещата са се променили. Интервюирахме повече от дузина различни източници, които казаха, че сега от мениджърите на активи се иска да се съгласят на определени условия в замяна на инвестиции. Някои от условията са съгласие да създадат офиси тук в Близкия изток и те да бъда домакин на събития, които издигат авторитета на региона. Държавните инвестиционни фондове са взискателни. Искат повече в замяна на парите си. Искат да видят ангажимент към Близкия изток. Искат по-голям дял от печалбата. И така изглежда, че това, което се става е, че тази връзка между двамата се превръща повече в съвместна инвестиция и партньорство. Кен Халифа, съветник на Ротшилд, го обобщи доста добре. Той каза, че вече не става въпрос само за финансова възвращаемост, а какво ще донесат инвестициите в региона.

Интересен репортаж. Въпросът за мен е защо сега? Защо поставят изисквания в този момент?

Простият отговор, Лизи, е защото могат. Говорим за държавни инвестиционни фондове, които имат активи на стойност почти 4 трилиона долара и се очаква те да нараснат до повече от седем и половина трилиона до 2030 г. Тези държавни инвестиционни фондове знаят, че светът търси тези пари и те знаят значението на тези пари за западните капиталови пазари. Може би по-дълбокият отговор обаче е, че тези държавни инвестиционни фондове са ключови двигатели на икономическата диверсификация, която става в Близкия изток и така те просто избират да бъдат малко по-стратегически с инвестициите си. Вече не става въпрос само за възвръщаемост на печалбата, а по-скоро за инвестиране на техните пари на места, които подпомагат техните програми. Вижте Mubadala в Абу Даби, например. Те влагат парите си на места, които допринасят за тяхната цел да станат хъб за ИИ. Вижте Катар, QIA инвестира в неща, които му помагат да развие своята индустрия за чипове. Стигаме до това да подхождат стратегически и да продължат с дневния ред на икономическата диверсификация.

Това искат държавните фондове. А каква е реакцията на Уолстрийт? Финансовите институции ще бъдат ли готови да играят по тези нови правила?

Е, това е може би най-важният въпрос, Лизи. Ранните индикации са, че Уолстрийт играе малко по всички тези нови правила. По-рано тази година BlackRock се съгласи на инвестиция от цели 5 милиарда долара от публичния инвестиционен фонд на Саудитска Арабия, като в замяна се съгласи да създаде нов инвестиционен посредник тук в Рияд, който ще инвестира специално в Близкия изток. Сделките ще се реализират при тези нови обстоятелства. Рискът от това е Уолстрийт да прави отстъпки, които в крайна сметка изяждат печалбите им. Знаем, че някои държавни инвестиционни фондове са поискали от мениджърите да намалят таксите си, например, и да променят структурата. Знаем от нашите репортажи, че някои мениджъри на активи са се съгласили.