Прекарваме уикенда в Колорадо на срещата на групата за икономически стратегии в Аспен, където всяко лято се събират известни икономисти и лидери от правителството и индустрията по проблеми, които оказват влияние на пазарите и инвеститорите и в крайна сметка, на всички нас. Една от темите тази година е внезапната смяна – Камала Харис се превърна в кандидата за президент на демократите. Какво може да значи това за алтернативите за политики през ноември. Един от присъстващите е посланикът на САЩ в Япония Рам Еманюел, който ни представи гледната точка на Азия.
Нашите приятели се интересуват много от изборите в Америка, както се интересуват и нашите врагове, но от различна гледна точка. Вземете например управлението на президента Байдън, което създаде тристранното сътрудничество между САЩ, Япония и Корея, което е исторически момент.
Един от основните принципи на Китай е, че тези страни никога не са на едно мнение. Допреди това никога не е имало друг подобен случай. Този звездовиден модел вече се превръща повече в решетка. Всичко това зависи от незаменимото присъствие и сила на САЩ и постоянния му характер.
Нашите врагове също имат стратегия, която гласи – цитирам – Америка е залязваща сила, не залагайте на нея, залагайте на нас. Хората искат да знаят дали ще има външна политика, която да вземе това предвид. Не може да има съюзи без съюзници. Ще бъдат ли взети под внимание?
Според мен правим исторически крачки поне в Япония, но бих казал, че същото става и в други страни. Голямото им притеснение относно изборите е дали ще продължим по същия път или ще има рязка смяна на курса – на това кой е враг и кой приятел, когато няма да можем да видим разликата.
Разкажете ни повече за това – мисля, че се казва тристранна среща на министрите, която се проведе за десет дни с Южна Корея и Япония?
Не, не. Търпелив човек съм, но не чак толкова. Всъщност, изобщо не съм от търпеливите. През този уикенд за първи път се случиха четири събития. Едно в САЩ – когато министърът на отбраната се срещна със своите колеги.
За пръв път от 70 години Америка ще промени военното си присъствие и структурата на въоръжените си сили в Япония. Ще преминем от управление към оперативен команден контрол. Това е най-голямата промяна от 70 години насам. Ще преместим военни от Тихия и Индийския океан в Хонолулу, на по-преден план.
На второ място, работим по това от срещата на президента Байдън в Кемп Дейвид, имаме голям напредък в политически и дипломатически аспект. За пръв път в историята, министрите на отбраната на трите страни се срещнаха и планираха общи военни маневри, както и интегрирана стратегия за следващите четири години.
На трето място, увеличена превенция, което е ядрения ангажимент на САЩ към сигурността и безопасността на Япония. Това никога не е било на ниво министри, така че нивото се е повишило. Особено като се има предвид увеличаването на ядрения капацитет на Китай, както и онова, което прави Северна Корея.
На четвърто място, за пръв път изобщо, сключване на споразумение със съюзник за разработване и производство на военен софтуер.
Като вземете тези четири принципа, количествените натрупвания водят до качествени значителни промени. През последните 36 часа имаше много новини за Америка. Но за стратегията по отношение на Тихия и Индийския океан, по отношение на онова, което се опитваме да направим – да изградим дипломатически, политически и военни съюзи, това е най-важният уикенд по отношение на присъствието на САЩ в района на Тихия и Индийския океан.