Еван Спигел от Snap за изкуствения интелект и иновациите - част 5

Вие подкрепихте Закона за безопасността на децата в Интернет. Бяхте единствената компания в залата, пълна с директорите на всички големи социални медии без, може би, Google и YouTube.

Защо решихте да го подкрепите? И смятате ли, че този закон някога ще бъде приет? Ние видяхме закон за социална медия, но той касае друго приложение и не е свързан с безопасността на децата.

Ние смятаме, че е важно да сме част от решението. Няма идеални закони, но решихме, че е важно да кажем, че да има някакви правила е по-добре от това да няма нищо. Това е особено важно, когато става дума за младежи и тийнейджъри и как те използват технологиите.

Ние всъщност прекарахме много време в преговори около този закон и езика в него, така че да можем да обединим индустрията около него. Мисля, че и Microsoft също изрази подкрепа, така че индустрията би приела Закона за безопасност на децата в интернет.

Възможно е той да бъде приет, но разделеното правителство затруднява нещата.

Когато говоря с тийнейджъри напоследък, те ми казват, че – цитирам - Snap може да ме накара да се чувствам страхотно – както е във вашите проучвания – само че Snap може и да ме направи нещастна. Ако, например, аватарите на всички са някъде, а аз не съм, бих се чувствала отвратително. Броя на съобщенията – ако имам много съобщения, тогава съм готина.

Мислили ли сте да ограничите или да махнете някои от тези прояви на „социален капитал,“ от които децата полудяват?

Да, ние мислим за това през цялото време. Затова и услугите ни са ориентирани около поверителното споделяне с приятели.

Имате право. Ако всичките ти приятели са на обяд заедно, но Вас не са ви поканили, няма да се чувствате добре. Но няма значение дали Snapchat Ви показва това или не. Точка.

Да, това е от хората!

Нека бъдем честни. Мисля, че важното е да създадем инструменти, които да подпомогнат връзките между хората, особено в днешно време, когато знаем, че връзките и общуването в реалния свят са жизненоважни.

Да, от време на време картата ще те накара да се чувстваш „Ох, не бях поканен на обяд,“ но през цялото време хората ни казват как са успели да се срещнат с приятели, които не са виждали от много време.

Един пример - бях на летището и не осъзнах, че там има приятел, който не съм виждал от гимназията. Пратих му съобщение и се срещнахме – и беше много специален момент. Нямаше да мога да направя това без картата.

Затова, си мисля, че засилването на тези отношения в реалния свят е важно. Трябва да приемем равносметката, че това означава хората понякога да се чувстват изолирани от нещо, и, когато е възможно, да го ограничим.