Вече казахме, че голям брой компании се интересуват от метода за имплант в мозъка. Вашата система за вкарване е уникална и – поправете ме ако греша – вие вкарвате пробата чрез стент, който влиза в яремната вена в шията. Това не е без риск, но е по-малко рисковано от другите възможности, за които ще говорим: пробиването на дупка в черепа и запушването ѝ с капак.
Част от рисковете са добре известни. От десетилетия стентове с катетър се използват за вкарване на технологии в сърцето, и рисковете са ни познати.
Ние взехме назаем технология, която се използва в милиони сърдечни процедури годишно, и я пренесохме в мозъка. Не е без рискове, но не е и мозъчна хирургия.
Възможно е дори без мозъчна хирургия. Вие вече сте на пациент номер 10, нали? В смисъл, ние си говорихме зад кулисите. Аз – когато аз бях много малък, два пъти са ми правели операция на открито сърце. Имах дупка в сърцето – предполагам някои членове от публиката също са го преживели. По онова време те се затваряха с пластир на Gore-Tex. Сега модерната медицина е напреднала и много сложни и прости сърдечни операции се правят „през ключалката“, така да се каже. Но вие сте приложили този метод само 10 пъти. Опитвам се да кажа, че да, има прогрес, но 10 души не е толкова много.
Така е, особено като се види мащабът на проблема. Само в САЩ има 8 млн. души и всеки в тази стая може да получи удар или да развие множествена склероза – състояние, което парализира тялото ти. Ние всички сме в риск.
И като невролог знам, че на неврологията се гледа като на област в медицината, където няма толкова много методи за лечение. Сега невротехнологиите са последната неоткрита земя в медицината, което е много вълнуващо.
Но предизвикателството с разцепването на черепа, за да се сложи техниката, е, че няма инфраструктура за такова приложение. Кардиологията обаче от десетилетия показва, че годишно може да се сложат милиони стентове или пейсмейкъри.
Сега просто пренасяме познатото от кардиологията в неврологията. Очаквам период, в които ще се повяват много неврологични лечения, които се вкарват през катетър в мозъка. Очаквам и много силна фаза на развитите.
Може ли сега да покажем резултатите от анкетата? Както казах, ще ги проверим и по-късно. Но мисля, че те са много очевидни. 52% от вас искат повече информация. Нека да им дадем тази информация, тогава. Основната база за сравнение е Neuralink. Обещах, че ще Ви оставя да говорите за Вашата технология, но Neuralink на практика правят дупка в черепа. Neuralink е компанията за мозъчни импланти на Илон Мъск, само да вметна. Те слагат 1000 електрода – тънки, малки жички – които се движат из мозъка. Тази седмица, те обявиха, че устройството не работи правилно. Един проблем е, че мозъкът се движи из черепа. Вашата система няма този проблем. Това е, защото стенродът се интегрира в кръвоносните съдове на клетъчно ниво. Продължете оттук.
BCI за вграждане има от 20 години в академичните среди. Първи човешки имплант - Лий Хохберг, университет „Браун“, „Харвард“, 2006. Подобен принцип и при Neuralink.
Не е решен, обаче, един проблем. Мозъкът, който е подобен на желе, седи в твърда кутия. Ако свържеш устройството с кутията и мозъкът се премести, имаш проблем. Но това е първият им опит с човек. Те тъкмо започват, сега навлизат в клинични изследвания. Така че ще научат много. В момента те са под лупа и всеки дребен детайл за тях е на дневен ред.
Това помага ли? Neuralink са по новините, нали? Това помага ли да постингите вашите цели?
В момента се наливат много пари в мозъчно-компютърните интерфейси. Според мен това, че Илон Мъск отделя от времето си, е знак за хората. Знак, че има голям пазар, че има голям проблем, че има интересни приложения с огромни ползи за пациентите. Така че, да, това е чудесно време за невротехнологията.
Превод: Стилиян Василев, част 2/5.