Какво следва при мозъчните импланти, част 3

Докато правех проучване и се готвех за разговора ни, бях изненадан от темповете на напредък. Ако човек се замисли за всички регулации, 10 души всъщност са много. Кога ще получите одобрение, за да преминете към общодостъпна технология?

Искаме да пуснем мозъчно-компютърен интерфейс за парализа. Електронните импланти се нуждаят от одобрение трети клас от Агенцията по храните и лекарствата в САЩ.

От първия имплант до одобрението обикновено минават 7-10 години. Neuralink току-що се зае с първия си пациент. Нашият беше през 2019 г. Така че за 5 години имаме проучване с 10 пациента и се ориентираме към по-голямо изследване. Освен това има още 4 играча, които излизат на пазара и всички имат различен подход към мозъка.

Превод: Стилиян Василев, част 3/5.

В първия случай – при парализирани пациенти – идеята дали е да се позволи на пациента да използва мислите си така, както всички тук използват пръстите си, за да управляват тъчскрийн? Правилно ли съм разбрал?

10% от мозъка са двигателният кортекс. Това е контролен център за всички мускули в тялото ти. С него управлявам устата си, гласните си струни и ръцете си.

Ако човек страда от нещо, което пречи на тялото му да се движи, можем да намерим източника на контролния сигнал директно в мозъка. Тоест ние стигаме до основата на нещата.

Вие споменахте самостоятелността. Ако има условия, които ви пречат да се движите, приемаме го за даденост, но все пак човек не може да се изразява на редица нива.

Смартфоните са лесни за контролиране чрез Bluetooth и може да използваш прости мозъчни сигнали, за да управляваш телефона. Затова започваме оттам.

Ние работим с Apple. Има опция за Bluetooth контрол, която позволява използването на iOS без да използваш пръстите си.

И каква е целта оттук нататък? Това е много специфично приложение, и вие споделяте голямата картина с Neuralink. И вие, и те говорите за автономия, но нека да си представим, че водим този разговор след 5, 10, 20 години и са се развили нови приложения. Над какво работите?

BCI е много модерно понятие, но има и много технология, достъпна чрез традиционната мозъчна хирургия: дълбока мозъчна стимулация, наблюдение на мозъка. Всички тези приложения са много ефикасни и много пациенти се нуждаят от тях. Но дълбоката мозъчна симулация се прилага само при 10 хил. процедури годишно. Тоест, има доказателство, че процедурите с открита операция се ефективни.

Затова искам да вземем тази технология и да я пренесем в катетър. Това би довело до огромен растеж, както онзи, който видяхме в кардиологията през последните десетилетия.