Чудя се какво точно е – дали младите гласоподаватели, от поколението Z са скептични по отношение на вицепрезидента, или са по-ентусиазирани от нейната кандидатура, защото просто не става дума за Джо Байдън?
Може да става дума и за двете – поколението Z e скептично, напълно разбираемо, по отношение на много неща, които преживяват в нашето общество и политика, както и във времената, в които растат – тези поляризирани времена.
Тях ги е грижа много за политическия свят – искат той да бъде справедлив – но не е задължително да подкрепят настоящата политическа структура. Те искат да се уверят, че онзи, когото подкрепят ако подкрепят някого и смятат да гласуват, ще изпълни обещанията си.
В същото време може да са ентусиазирани поради историческия характер на това, което изглежда като номинация на вицепрезидента Харис. Може да са развълнувани по отношение на възможностите и онова, което ще чуят от нея, както и промяната, която може да видят от нея на фона на Байдън. Това е на фона на мисълта, че трябва да избират между президента Байдън и Доналд Тръмп, за която не бяха особено ентусиазирани.
Отбелязахте нещо – част от въпроса тук е дали изобщо ще решат да гласуват. Има ли кандидат, който да им помогне да вземат това решение? Или става дума по-скоро за проблем, който би ги накарал да отидат да гласуват?
Нека да започнем с факта че във всички избори голяма част от младите хора не участват. Поне в президентските избори може би бихме стигнали до около половината от младите хора, които имат право на глас. Говорим за пълнолетни граждани на възраст между 18 и 24.
Така че вече започваме с една трудна битка. Младите хора гласуват, участват и ги е грижа за изборния процес, но е трудно голям процент от тях да бъде убеден да отиде да гласува, защото те не виждат гласуването като стъпка по решаването на проблемите, за които ги е грижа. Отново, това е отдалечаване от политическия процес.
Когато обаче участват в него, може да бъде кандидат – един пример е Бърни Сандърс, който получи много подкрепа от младежки вот. Може да бъде проблем – много млади хора в страната са притеснени за войната между Израел и Хамас в Газа – може да бъде расов проблем или нещо свързано със социалната справедливост. Списъкът е дълъг.
Според мен за всеки един млад човек зависи от това, което за тях е приоритет и считат за важно. Ако вярват – и казвам „ако“, това е много важно. Не че са апатични по отношение на гласуването – нищо подобно.
Те просто искат да вярват, че да направят крачката да гласуват ще донесе промяната, която търсят и няма просто да са част от политическата система, която всъщност може да нанесе повече вреди, отколкото ползи, за което се притесняват някои млади хора.